Прехвърлено на трета фирма вземане. Опасни ли са колекторските фирми? Законна ли е цесията и какво да предприемем?


Все по-често кредитори като банки, мобилни оператори, доставчици на битови и комунални услуги като ЧЕЗ, Топлофикация, Софийска вода, прехвърлят своите вземания на трети фирми, наричани компании за събиране на вземания или колекторски фирми.

Това решение често е продиктувано от желанието на кредитора да се „оттърве“ от клиенти, които не изпълняват редовно задълженията си. Тези кредитори (банки, мобилни оператори и други) продават неполученото си вземане на други компании срещу по-ниска цена. По този начин кредиторът получава по-малка, но сигурна сума от своя контрагент, без да ангажира допълнителен човешки и финансов ресурс за това. Тази продажба на вземане се извършва посредством договор за цесия, който ще разгледаме в настоящата статия.

Така например, ако г-н Георгиев (длъжник) дължи на телекомуникационна компания сумата от 50.00 лв., представляваща неплатени две месечни вноски по тарифен план и същият в продължение на шест месеца не заплаща тази сума, то мобилният оператор би могъл да продаде това свое вземане на трета колекторска фирма за 25.00 лв. на колекторската фирма, която от своя страна при успешно събиране на дълга печели от разликата (маржа) на закупеното вземане и действително събраните суми. В примера, посочен по-горе, тази компания ще спечели 25.00 лв.

Какво обаче следва да знаете, когато получите покана за доброволно плащане от тези колекторски фирми или съобщение от съда, че последните са предприели действия срещу Вас? Най-важното е да останете спокойни и да се информирате с какви права разполагате, в какви срокове следва да ги предявите и какви са евентуалните последици от упражняването, респективно от неупражняването им. Практиката сочи, че в голяма степен процедурата по прехвърляне на вземания не се спазва като се пренебрегват основни права на длъжниците или пък се опорочават редица действия, оказващи влияние върху законосъобразността и действието на договора за цесия. Това означава, че в голям брой от случаите новите кредитори не биха могли да докажат основателността на своите претенции и длъжникът ще може да се освободи от отговорност за заплащане на дълга и разноските. В този смисъл препоръчвам на всеки, който е получил съобщение от кредитор, съдебен орган или частен съдебен изпълнител, да запази самообладание, да не подписва споразумения за признаване на дълг и да се консултира своевременно за действията, които следва да бъдат предприети с оглед отпадане или намаляване на задължението. Не на последно място, Вие може да запишете мобилния телефон, от който Ви търсят колекторски фирми и да сигнализирате полицията за телефонния тормоз, на който се подложени. По-долу ще разгледаме особеностите на договора за цесия и някои законови предпоставки, за да има действие сделката спрямо длъжника.

Цесията е договор, с който едно лице- кредитор, прехвърля на трето лице- нов кредитор, едно съществуващо, но несъбрано към момента на цесията вземане. След сключване на този договор, новият кредитор (обикновено колекторска фирма за събиране на вземане) ще претендира плащане от длъжника , а старият кредитор губи правата си срещу последния. За да бъде законосъобразно това, следва да са налице някои предпоставки:

Длъжникът следва да е надлежно информиран за прехвърляне на вземането.
За да има действие договорът за цесия спрямо Вас като длъжник, предишният кредитор е следвало да Ви съобщи, че е прехвърлил своето вземане на едно трето лице. Ако старият кредитор не направи това, то Вие можете да се позовете на това обстоятелство, че договорът няма действие спрямо Вас. В случай че старият кредитор твърди, че Ви е информирал за прехвърлянето, то в негова тежест е да докаже това.

Всички документи, свързани с вземането, по което сте длъжник, следва да бъдат предадени на новия от стария кредитор.

Договорът за цесия следва в действителност да е сключен между новия и стария кредитор. 
За да бъде действителен договорът за цесия, няма законово изискване формата на сключването му да бъде писмена. Сключването на писмен договор обаче е предпочитана форма от продавачите и купувачите на вземания с оглед лесното доказване на сделката.
В някои случаи обаче цесията следва да бъде сключена в специална форма. Ако с договора за цесия е прехвърлено вземане, по което сте предоставили обезпечение (например сключили сте договор за ипотечен кредит с банка Х, обезпечен с ипотека – апартамент, не сте заплащали вноски по кредита и банката кредитор е цедирала вземането на фирма У), обезпечението не се прехвърля автоматично в полза на фирмата, купила вземането (новия кредитор). За да се запази обезпечението е необходимо договорът за цесия да е сключен с нотариална заверка на подписа и да бъде вписан в Имотния регистър.

С договорът за цесия да са прехвърлени само права, за които няма законова пречка да бъдат предмет на цесията.
Съществуват законови ограничения по отношение на правата, които се прехвърлят по силата на договора за цесия. Така например, не може с цесия да се прехвърлят права по договор за гледане и издръжка, както и обезщетение за неимуществени вреди. Не могат да се прехвърлят и вземания за пенсия, издръжка, стипендия или други основания, които са свързанни с личността на кредитора.

Не са редки случаите, в които процедурата по прехвърляне на едно вземане е напълно спазена и новите кредитори се свързват с длъжника, за да го поканят да изпълни паричното си задължение. По-внимателен анализ на прехвърленото вземане обаче нерядко би довело до извода, че вземането е съществувало, но е погасено по давност и длъжникът има възможността да докаже това в съда и да се освободи от отговорност за плащане на дълга.

Давността представлява период от време, с изтичането на който длъжник по едно вземане може да се позове на бездействието на кредитора и да се освободи от отговорност за заплащане на претендираните от кредитора вземания.

Причина за тази негативна последица за кредитора е обикновено продължителното му бездействие. Българското законодателство познава обща погасителна давност – 5 години и кратката 3-годишна давност, с изтичането на която биха могли да се погасят по давност периодични задължения като сметки за ток, наем, вода, топлинна енергия, сметки за телефон и други. Важно е да знаете, че давността не се следи служебно, което означава, че няма пречка да бъдете призовани към плащане на задължението по съдебен ред или извънсъдебно. Често колекторските компании са подготвени за евентуални възражения за изтекла давност и предварително Ви информират, че подобна претенция от Ваша страна би била неоснователна поради факта, че давността не е изтекла или пък е прекъсвана. В немалко случаи подобни убеждения от страна на кредиторите са неверни и заблуждаващи.

Считам, че в подобни ситуации не следва да реагирате прибързано и да предприемате необмислени действия. Запознайте се с основните си права и ги упражнявайте своевременно, за да не бъдат същите преклудирани.

Нашата кантора остава на разположение за съдействие!

Дата: 22.07.2018 г.