Нарушаване на правото върху марка при внос на стоки.


Police-trade-mark-infrigement

            Въпросът за нарушаване на правото на интелектуална собственост – правото върху търговска марка, при внос на стоки е правно регламентиран в Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета  (Регламент 608/2013) и в Закона за марките и географските означения (ЗМГО).

            В чл. 9 от ЗМГО е дадено легално определение на понятието „Марка“:

„Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.“    

            Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката, и включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е:

            В чл. 13, ал. 2 от ЗМГО изрично е посочено, че използването на марката в търговската дейност включва вносът или износът на стоките с този знак. Следователно вносът на регистрирани марки би могло да стана единствено при наличие на съгласие (най-често сключен договор за лицензия), с което притежателят на правото върху марката позволява на дадено лице да използва тази марка в Република България. При липсата на такова съгласие е налице нарушение на правото върху марка. Съгласно чл. 113, ал. 2, т. 1 от ЗМГО нарушението е налице дори когато марката е поставена върху опаковката/етикета на стоката, а не върху самата стока.

Задържане на стоки от митническите органи, за които има основателно съмнение, че нарушават правото на интелектуална собственост.

            В случаите когато са налице съмнения, че при внос декларираните стоки нарушават права върху интелектуална собственост,  митническите органи ги задържат съгласно чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 608/2013г., като за това уведомяват декларатора или държателя на стоките, както и правопритежателя.

            Стоките се задържат за срок от 10 работни дни, който започва да тече от датата на уведомяването на притежателя на правото върху марката или негов представител.

            На основание  чл. 23 от Регламент 608/2013 стоки, за които се предполага, че нарушават право върху интелектуалната собственост, могат да бъдат унищожени под митнически контрол, без да е необходимо да се определя дали е нарушено право върху интелектуалната собственост съгласно законодателството на държавата-членка, в която са открити стоките, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

  1. притежателят на правото върху марката е потвърдил писмено пред митническите органи в срок от 10 работни дни (3 работни дни при бързоразвалящи се стоки), считано от уведомлението за задържането на стоките, че според него е нарушено право върху интелектуалната собственост, както и че е съгласен стоките да бъдат унищожени; и
  2. деклараторът или държателят на стоките е потвърдил писмено пред митническите органи в срок от 10 работни дни (3 работни дни при бързоразвалящи се стоки), считано от уведомлението за задържането им, че е съгласен стоките да бъдат унищожени. Когато в този срок деклараторът или държателят на стоките не е потвърдил съгласието си за унищожаването на стоките, нито е уведомил митницата, че възразява срещу това, митническите органи могат да считат, че деклараторът или държателят на стоките е потвърдил съгласието си за унищожаването на тези стоки (мълчаливо е изразил своето съгласие).

            Ако са налице така посочените в т. 1 и т. 2 предпоставки, митническите органи пристъпват към унищожаване на стоката.

            Следователно в срок от 10 работни дни, считано от получаване на уведомлението за задържане на стоките притежателят на правото върху марката разполага със следните възможности:

1. Писмено да потвърди пред митническите органи, че според него е извършено нарушението на правото върху марката и да поиска унищожаването на стоките;

2. Да бездейства, при което митническите органи незабавно ще прекратят задържането на стоките и ще ги освободят след изтичане на 10 дневния срок;

3. Или да представи на митническите органи доказателства, че е инициирал производство по установяване факта на нарушението.

            Производството по установяване на факта на нарушението представлява предявяване на иск/ове пред компетентния съд. Притежателят на правото върху марката или другите лица по чл. 115, ал. 1 от ЗМГО могат да подадат следните искове в съда:

„Чл. 116. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за:

1. установяване факта на нарушението;

2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение;

3. обезщетение за вреди;

4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване.

(2) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:

1. да му бъдат предадени вещите, предмет на нарушението;

2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на вещите, предмет на нарушението;

3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, в часови пояс на телевизионна програма с национално покритие или по друг начин, определен от съда..“


            Задържаните стоки се съхраняват в складове управлявани от митническите органи или в други складове под митнически контрол. Съгласно чл. 29 от Регламент 608/2013 г. притежателят на правото върху марката трябва да възстанови понесените от митническите органи разходи, свързани със съхранението на стоките, вземането на проби от тях и унищожаването им, поради което логично е същият да предяви иск срещу държателя на стоките за обезщетяване на тези вреди.  

            Освен това съдебната практика на основание решение № С-583/2012 на Съда на Европейския съюз приема, че производството по установяване на факта на нарушението представлява и образуваното наказателно производство въз основа на подаден сигнал до прокуратурата за извършено престъпление по чл. 172б от Наказателния кодекс, доколкото вътрешното ни законодателство предвижда и наказателноправна защита на интелектуалната собственост по реда на раздел VII “Престъпления против интелектуалната собственост” на НК, а не само гражданско правна такава по реда на ЗМГО.

„Чл. 172б. (Нов – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.“

Възможни действия на вносителя при задържане на стоките от митническите органи:

            В срок от 10 работни дни, считано от получаване на уведомлението за задържане на стоките, техният държател (вносителя) разполага с три възможности:

            1. Писмено да потвърди пред митническите органи, че е съгласен стоките да бъдат унищожени, или да бездейства, при което се приема, че той мълчаливо се съгласява стоките да бъдат унищожени;

            2. Да подаде възражение срещу унищожаването на стоките. Смисъл от такова възражение има в случаите, при които държателят смята, че не е осъществено нарушение на интелектуалната собственост. Когато деклараторът или държателят на стоките възрази срещу унищожаването, митническите органи незабавно уведомяват за това притежателят на правото върху марката/ите с цел започване на  производство по установяване факта на нарушението, т.е. с цел притежателят на правото върху марката да предяви граждански иск в съда и/или да подаде сигнал до прокуратурата;

            3. Или да се свърже с притежателя на правото върху марката и да обсъди с него възможностите за сключване на споразумение в така създалата се ситуация.

ВАЖНО: Съгласно българското законодателство вносителят НЕ МОЖЕ да иска стоките, които са задържани съгласно чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 608/2013 г., да бъдат върнати обратно в държавата по произход.

            В случай че все пак притежателите на правата върху марките не пожелаят задържаните стоки да бъдат унищожени и не инициират производство за установяване на нарушението, стоките следва да бъдат освободени от митническите органи.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект, и не претендира за изчерпателност, поради което авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е действия въз основа на съдържанието й.

При допълнителни въпроси по представената тема може да се свържете с автора на тел: 0877 242 313, чрез Връзка с нас или чрез Фейсбук.     

Автор: адв. Виталий Чаушев

Дата: 23.09.2021 г.