Бързи кредити – незаконни клаузи


През последните месеци все по-често получавам въпроси, отнасящи се до т.нар. бързи кредити. Най-голяма част от запитванията са свързани със закъснели (прoсрочени) вноски, в резултат на които фирмите за бързи кредити претендират от кредитополучателите суми, които значително надхвърлят получения кредит. В тази връзка следва да сте информирани, че в голям брой от случаите Договорите за бързи кредити съдържат НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ клаузи, водещи до незаконно начисляване на допълнителни лихви, неустойки, обезщетения и/или такси, които оскъпяват кредита далеч над разумните граници. По-долу ще посоча само някои от най-често срещаните клаузи:

I. Такса – поръчител, гарант, обезпечение и т.н.

Обикновено в Договорите за бързи кредити е предвидено, че кредитополучателят дължи такава такса (неустойка, обезщетение или др.), в случай че не осигури поръчител или банкова гаранция, с които да обезпечи кредита. В някои договори дори има предвидени непосилни изисквания към поръчителя – да получава определен минимален доход (надхвърлящ в пъти минималната работна заплата), да се съгласи да бъде поръчител в изключително кратък срок и/или други. С такива клаузи целта на фирмите за бързи кредити е да бъде начислена съответната такса, а не – да получат обезпечение на кредита.

Някои фирми за бързи кредити дори предлагат на кредитополучателите поръчители (най-често други дружества, свързани с фирмата за бързи кредити), които срещу определено възнаграждение гарантират дълга, т.нар. такса „Гарант“.

Наличието на такава клауза в Договора за бърз кредит и сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице са най-често способи за заобикаляне на редица императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (наричан по-долу за краткост „ЗПК“) и са нищожни, т.е. не пораждат действие. Следователно претендирането от фирмите за бързи кредити на суми, основани на такива такси, е незаконно и неоснователно в голям брой от случаите.

II. Административни разноски

Голяма част от Договорите за бързи кредити съдържат и клаузи, според които кредитополучателите дължат административни разноски (за посещения на адрес, за кореспонденция и др), представляващи направените разходи от фирмата за бързи кредити за извънсъдебно събиране на задължението. Следва да се има предвид, че наименуването на вземането като „административни разноски“, не променя факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на фирмата за бързи кредити. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането са свързани с процедурата по управление на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта на разноски, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и поради това е нищожна.

Освен това следва да се има предвид още, че с предвиждане на административни разноски се цели още заобикаляне на забраната, визирана в чл. 33 от ЗПК, според която при забава кредитополучателят дължи само обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а административните разноски представляват допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника.

III. Годишен процент на разходите (годишен лихвен процент), надхвърлящ 5 пъти законната лихвата.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за кредитополучателя (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Законодателят е предвидил, че годишният процент на разходите НЕ МОЖЕ да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, поради което клаузи в договори за кредити, които регламентират по-висок процент от посочения, са нищожни и не пораждат действие, т.е. в такъв случай тези разходи не се дължат от кредитополучателя. Често пъти в договорите за бързи кредити се съдържат именно такива клаузи или пък клаузи, с които се прави опит да се заобиколи посоченото ограничение за размера на годишния процент на разходите. Годишният процент на разходите бихте могли да откриете и задължително се съдържа в Стандартния европейски формуляр, който всеки потребител следва да получи при сключване на Договор за бърз кредит.

Единствено по отношение на лихвата следва да бъде посочено още, че до 2014 г. в практиката на Върховния касационен съд (наричан по-долу за краткост „ВКС“) еднозначно се приема, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато лихвата е уговорена по обезпечен заем, противно на добрите нрави е да се уговаря лихва, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Посочената съдебна практика е постановена преди приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК през 2014 г., но ВКС е продължило да се придържа към нея и след приемането на посочената разпоредба, поради което тази съдебна практика не следва да се приема като изоставена. Следователно, ако по един обезпечен креди бъде предвидена лихва над 20%, респ. по необезпечен кредит – 30%, то такава лихва би била незаконосъобразна.

ВАЖНО! В Договорите за бързи кредити е възможно да са предвидени и други клаузи, които да противоречат на изискванията на закона, на добрите нрави и/или да са неравноправни.

В случай че фирма за бързи кредити претендира от Вас суми, които значително надвишават размера на получения от Вас кредит, то е препоръчително да потърсите компетентна правна помощ от специалист, който да Ви консултира, като прецени дали дължите претендираните суми или пък претенцията към Вас е изцяло/частично неоснователна.

Следва да сте информирани още, че ако вече да сте платили на фирмата за бързи кредити суми, които обаче са били претендирани от Вас неоснователно, Вие имате право да осъдите тази фирма да Ви ги възстанови.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект, и не претендира за изчерпателност, поради което авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е действия въз основа на съдържанието й.

При допълнителни въпроси по представената тема може да се свържете с автора на тел: 0877 242 313, чрез Връзка с нас или чрез Фейсбук.     

Автор: адв. Виталий Чаушев

Дата: 23.10.2020 г.

Повече статии на адв. Виталий Чаушев: