Развод с чужденец


Снимка: Designed by senivpetro / Freepik

В XXI век броят на браковете, сключени между граждани на различни държави, е все по-голям. Често пъти обаче, съпрузите решават да прекратят семейните си отношения, при което възниква въпроса, дали българският съд е компетентен да разглежда дела за развод между български гражданин и чужденец или между двама чужденци.

Съгласно чл. 7 от Кодекса на международното частно право (КМЧП): „брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.“. Освен това редица Регламенти на Европейския съюз уреждат компетентността на българските съдилища по дела за по искове за развод, както и по различни видове съдебни дела за родителски права, за издръжка, за имуществени отношения между съпрузите и др. Най-общо казано, българският съд е компетентен да разгледа иск за развод между български гражданин и чужденец или между двама чужденци, в случай че един от тях има обичайно местопребиваване в Република България.

ВАЖНО е да бъдете информирани, че преди да пристъпите към бракоразводен процес е необходимо бракът да бъде надлежно регистриран пред съответните органи в Република България, в случай че е сключен в чужбина.

В българското законодателство са регламентирани два варианта за развод – развод по взаимно съгласие или развод по исков ред поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

1. Развод по взаимно съгласие

В случай че съпрузите сериозно и непоколебимо са решили да прекратят брака си, то същите могат да направят това чрез подаване на обща молба за развод по взаимно съгласие. Процедурата е идентична с тази, която се осъществява при развод по взаимно съгласие между двама български граждани (повече за Развода по взаимно съгласие може да прочетете ТУК).

Единствената особеност е, че съдът е длъжен да назначи преводач на гражданина на чуждата държава, в случай че последният не владее български език, както и документите да бъдат преведени на разбираем за чужденеца език.

2. Развод по исков ред

В случай че съпрузите не могат да постигнат консенсус относно развод по взаимно съгласие, то българският гражданин или чужденецът, който има обичайно пребиваване в Република България, има право да предяви иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака пред българския съд.

При тази хипотеза, след получаване на исковата молба съдът е длъжен да изпрати препис от нея на ответната страна, на която се дава и срок за отговор. Връчването на препис от исковата молба следва да бъде направено на посочения в исковата молба адрес. Когато ответникът не е открит на този адрес, връчването се извършва на настоящия адрес на ответната страна, а ако няма такъв – на постоянния адрес. В голяма част от случаите обаче, ответната страна изобщо не разполага с адрес на територията на Република България, поради което препис от исковата молба се изпраща на адрес в чужбина, ако ищецът знае за наличието на такъв. В случай че на ищеца не му е известен адресът на ответника в чужбина, то връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник”. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител (адвокат) на разноски на ищеца.

Впоследствие в рамките на съдебния процес българският гражданин или чужденецът, който има обичайно пребиваване в Република България, следва да докаже, че са налице предпоставките за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ВАЖНО е да сте информирани, че все пак всеки един случай следва да се разглежда строго индивидуално, тъй като съществуват особености при определяне на родителските права, издръжката, личните отношения, както и при разрешаване на имуществените спорове. Правилото е, че споровете относно родителските права, издръжката и личните отношения се разглеждат от съда по обичайното местопребиваване на детето, а относно имуществените отношения – по местонахождение на имуществото, предмет на спора. Съществуват обаче и редица изключения, поради което в такива ситуации е особено препоръчително да потърсите квалифицирана правна помощ.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект, и не претендира за изчерпателност, поради което авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й. При допълнителни въпроси по представената тема оставам на разположение.  

Автор: адв. Виталий Чаушев

Дата: 07.11.2019 г.

Повече статии на адв. Виталий Чаушев: