Търсене на издръжка от работещ в чужбина родител


            Съгласно българското законодателство всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на своите деца. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Когато упражняването на родителските права е предоставено на единия родител, другият следва да заплаща издръжка.

            В последните години обаче, все по-чести са случаите, при които родителят, който дължи издръжка, живее и работи в чужбина и не плаща дължимата издръжка. При такива ситуации съществуват няколко възможности за защита на интересите на детето и получаване на издръжка, вкл. възможността да се иска изпълнение на постановеното в България решение, с което родителят е осъден да заплаща издръжка, в държава-членка на Европейския съюз, в която този родител живее.

            Процедурата за търсене на издръжка от работещ в държава-членка на ЕС родител е уредена в Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (Регламента). В България компетентен орган по смисъла на този регламент е Дирекция „Международна правна закрила на детето“ към Министерството на правосъдието. Компетентният орган в нашата страна си взаимодейства с компетентния орган на държавата-членка, в която дължащият родител издръжка пребивава, с цел изпълнение на задължението за издръжка.

            На първо място, Регламентът дава възможност да бъде поискана информация относно адрес, доходи и имущество на дължащия издръжка родител от държавата-членка, в която този родител пребива. За тази цел следва да бъде изпратена Молба заедно с попълнено Приложение V от Регламента до Дирекция „Международна правна закрила на детето“ към Министерството на правосъдието,с която се иска компетентният орган в България (т.е. посочената Дирекция към Министерството на правосъдието) да поиска предоставяне на посочената информация от компетентният орган в държавата-членка, в която дължащият издръжка родител пребивава. Тази специфична мярка е особено полезна в случаите, при които не са известни адреса, доходите и имуществото на дължащия издръжка родител. В случай че тази информация е известна, Регламентът дава възможност директно да се премине към искане за принудително изпълнение на задължението за издръжка.

            След като бъде получена информацията и се установи, че родителят действително живее и работи в запитаната държава-членка и има доходи, е възможно да се пристъпи към отправяне на искане до тази държава (в която дължащият издръжка родител пребивава) за принудително изпълнение на задължението за издръжка.

            Необходими документи:

  1. Извлечение от решението с помощта на стандартния формуляр по образеца в Приложение I, издадено от българския съд, който е постановил Решението, с което родителят е осъден да плаща издръжката;
  2. Превод на издаденото Извлечение от решението с помощта на стандартния формуляр по образеца в Приложение Iна езика на държавата-членка, в която дължащият издръжка родител пребивава;
  3. Препис от Решението, с което родителят е осъден да плаща издръжката;
  4. Попълнена Част II на стандартния формуляр по образеца в Приложение VI от Регламента;
  5. Попълнен документ за период за неплатена издръжка (двуезичен).

            Заедно с така описаните документи се подава Молба до Дирекция „Международна правна закрила на детето“ към Министерството на правосъдието,с която се иска българският компетентен орган по смисъла на Регламента да поиска осъществяване на принудително изпълнение на задължението за издръжка от компетентният орган в държавата-членка, в която дължащият издръжка родител пребивава.

            ВАЖНО е да се отбележи, че при тази процедура НЕ СЕ ДЪЛЖАТ държавни такси! 

            Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект, и не претендира за изчерпателност, поради което авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й. При допълнителни въпроси по представената тема адвокатската кантора остава на разположение.   

Автор: адв. Виталий Чаушев

Дата: 03.05.2019 г.

Повече статии на адв. Виталий Чаушев: