5000 лева глоба за разходка в парка и обжалването ѝ
Други противоепидемични мерки и наказания по време на извънредното положение
Photo by K. Mitch Hodge on Unsplash
Във връзка с ограничаване разпространението на COVID-19 (т.нар коронавирус) в Република България бяха въведени редица противоепидемични мерки, ограничаващи правото на свободно придвижване.
Съгласно чл. 63 от Закона за здравето (ЗЗ) при възникване на извънредна епидемична обстановка Министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион, а на територията на отделна област или община такива мерки могат да се въвеждат и от Директора на съответната регионална здравна инспекция. Изрично бе регламентира в Закона за здравето, че тези мерки може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.
Предприетите към настоящия момент мерки предизвикват широк обществен отзвук и множество полемики, поради което в настоящата статия ще разгледам някои от тях.
1.Посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването считано от 00:00 часа на 21.03.2020 г. се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Най-напред, следва да бъде посочено, че изброяването на местата, забранени за посещение, е изчерпателно. Следователно забранени за посещение са единствено: паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Доколкото дори столичният кмет – Йорданка Фандъкова, изрично посочи в своята фейсбук страница, че се извършват проверки и в „пешеходни зони“, то следва да бъдете информирани, че посещението на тези зони, а и на всякакви други места, които не са изрично посочени в Заповедта, НЕ Е ЗАБРАНЕНО към настоящия момент, поради което наложените наказания за посещение им (например бул. „Витоша“ в София) са незаконосъобразни.
Освен това, под паркове, градски градини, спортни и детски площадки следва да се разбират само тези обществени места, които имат статут на парк, градска градина, спортна и детска площадка. Следователно, посещението на градинката пред блок НЕ Е ЗАБРАНЕНО, в случай че тази градинка формално няма статут на градска градина.
Интересно е обаче, дали извършва нарушение човек, който седне на пейката пред блока. Това е така, защото никъде в законодателството няма легално определение на „съоръжения на открити и закрити обществени места“. В случай че се приеме, че пейката представлява такова съоръжение, то сядането на нея би било равнозначно на извършване на нарушение. Следователно от изложеното следва, че със заповедта на Министъра на здравеопазването НЕ Е ЗАБРАНЕНО посещението на градинка пред блок, респ. стоенето прав до такава пейка, но Е ЗАБРАНЕНО сядането на пейка пред блок, което според мен само по себе си е абсурдно.
НАКАЗАНИЕ при посещение на парк, градска градина, спортна или детска площадка или съоръжение на открито и закрито обществено място.
По данни на МВР до 02.04.2020 г. на близо 800 /осемстотин/ души е наложено административно наказание – глоба, в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за „разходка в парка“. Общата стойност на наложените наказания е около 4 000 000 /четири милиона/ лева. Наказанието е точно фиксирано – глоба в размер на 5000 лева съгласно чл. 209а от ЗЗ, и не може да бъде намаляно или увеличавано.
Нарушенията на забраната за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места се установяват с Актове за установяване на административно нарушение (АУАН), съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини.
Въз основа на посочените актове се издават Наказателните постановления от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.
Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. В тази връзка повече за актовете и Наказателните постановления и за тяхното обжалване може да откриете ТУК.
Най-обобщено следва да се отбележи, че Актът за установяване на административно нарушение НЕ подлежи на обжалване, а срещу него може да бъде подадено възражение при подписването му или в 3-дневен срок след това. Наказателно постановление може да бъде обжалвано пред Районния съд по местоизвършване на нарушението в 7-дневен срок от получаването му.
Основанията, които биха могли да доведат до отмяна на Наказателното постановление, са изключително много и най-често са свързани с липса или неточно описание на самото деяния, неточно посочване на мястото на извършване на нарушението, неточна правна квалификация или липса на друг реквизит от посочените в чл. 57 от ЗАНН. В случай че АУАН и/или Наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, то това също е основание за отпадане на наложеното наказание. Възможно е да са налице и други основания за отмяна на Наказателното постановление, поради което е необходимо да бъде извършена преценка за всеки отделен случай.
ВАЖНО! За подаването на възражение срещу АУАН и обжалването на Наказателното постановление не дължите заплащане на държавна такса!
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че наред с горепосочената административнонаказателна отговорност по Закона за здравето, българското законодателство вече предвижда и наказателна отговорност за неспазване на правилата и мерките за противодействие на COVID-19. В чл. 355 от Наказателния кодекс е предвидено, че който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева, а ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Това означава, че практически всеки, който наруши някое правило или мярка, въведена за ограничаване разпространението на COVID-19, може да бъде подведен под наказателна отговорност. Все пак следва да сте информирани, че административнонаказателната отговорност по ЗЗ и наказателната отговорност по НК не могат да се прилагат едновременно, а към настоящия момент на нарушителите на забраната за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места се прилага административнонаказателната отговорност, която е глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. На наказателно преследване обаче подлежат лицата, които не спазват наложената им карантина (задължително изолация в дома им или на друго място, без право да напускат последното). До 02.04.2020 г. в България са образувани около 307 досъдебни производство за неспазване на наложена карантина.
2. Посещение и събиране на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места
Със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването бе ЗАБРАНЕНО посещението и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места.
Тази заповед съдържаше редица неясноти, доколкото не бе регламентирано понятието „възрастен човек“ и не ставаше ясно кой следва да бъде възприеман като възрастен и кой като млад.
ВАЖНО! Посочената по-горе забрана бе отменена със Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Следователно към настоящия момент НЕ Е ЗАБРАНЕНО посещението и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места, но е силно препоръчително!
3. Носене на защитна маска в закрити и на открити обществени места
Със Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването бе регламентирано, че всички лица, когато се намират в закрити и на открити обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска.
Въвеждането на това задължение за гражданите обаче не бе съобразено с обективната невъзможност на последните да се снабдят със защитни маски поради липсата на такива в част от фармацевтичната мрежа.
Така с оглед на обществената реакция, още на следващия ден тази заповед също бе отменена със Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Към настоящия момент НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО поставянето на защитна маска при посещения на открити и в закрити обществени места.
4. Вечерен час, въведен от кметове на няколко населени места
Законосъобразността на тези мерки следва да бъде обсъждана самостоятелно за всеки конкретен случай.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ следва да бъде отбелязано, че горепосочените противоепидемични мерки действително целят ограничаване разпространението на COVID-19, но считам, че въведените забрани и ограничения съдържат неясноти и неточности, а размерът на налаганото административно наказание е прекалено голям. В тази връзка следва всеки да бъде информиран, че има възможност да защити своите права, включително по съдебен ред.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект, и не претендира за изчерпателност, поради което авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е действия въз основа на съдържанието й.
При допълнителни въпроси по представената тема може да се свържете с автора на тел: 0877 242 313, чрез Връзка с нас или чрез Фейсбук.
Автор: адв. Виталий Чаушев
Дата: 02.04.2020 г.
Повече статии на адв. Виталий Чаушев: