Обезщетение при трудова злополука
Какво е представлява трудовата злополука?
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Българското законодателство обаче регламентира и приравнени по последици случаи на трудова злополука. Такива са злополуките, които са станали по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; или
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; или
3. мястото за получаване на възнаграждението.
Така например, ако едно осигурено лице претърпи пътнотранспортно произшествие (ПТП) при пътуване по обичайния маршрут от основното си място на живеене до работното си място, то тази злополука би могла да се квалифицира като трудова.
Право на обезщетение:
Квалифицирането на една злополука като трудова дава основание на пострадалото лице или на неговите наследници да търсят обезщетение не само по линия на общественото осигуряване, но и обезщетение от работодателя. Съгласно чл. 200 от Кодекса на труда: „За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им“. При трудова злополука работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – имуществена и неимуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията, получени от пострадалия по общественото осигуряване.
В тази връзка следва да сте информирани, че имуществените вреди са тези, които пострадалият е претърпял вследствие на лечението, което е следвало да проведе в резултат на настъпилата трудова злополука (разходи за лечение, за лекарства, за подпомагащи оздравителния период средства, за рехабилитация и/или за терапии). Вреда представлява и разликата между размера на получаваното от пострадалия трудовото възнаграждение и размера на полученото обезщетение от общественото осигуряване. Неимуществените вреди са претърпените болки и страдания, които пострадалият е претърпял вследствие на инцидента.
Размер на обезщетението:
Докато определянето на размера на имуществените вреди не представлява сериозна трудност, то съгласно българското законодателство размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост. Това създава затруднение на пострадалите лица да преценят какъв е размерът на дължимото им се обезщетение, поради което често в практиката работодателите предлагат на пострадалите обезщетения, които са в значително по-малък размер от тези, които съдът обичайно присъжда за подобни увреждания. В тази връзка е силно препоръчително увреденото лице да използва помощта на специалист в областта, за да получи професионална защита на интересите си и да бъде ориентирано за размера дължимото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди преди да подпише Споразумение с работодателя.
ВАЖНО:
НЕ се дължи обезщетение от работодателя, в случай че пострадалият умишлено е причинил увреждането си. От друга страна, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност (например не е спазил основните си задължения, свързани с правилата за безопасност в предприятието, с които е бил запознат).
За пълнота следва да се направи уточнение, че когато трудовата злополуката е станала по обичайния път към работното място претенциите на пострадалия или на неговите наследници могат да бъдат насочени освен към работодателя и към виновния за злополуката. Така например, ако трудовата злополука е настъпила в резултат на ПТП, осъществено при пътуване по обичайния маршрут от основното място на живеене до работното място или обратно, то пострадалият (в случай че не е виновен за настъпване на ПТП-то) разполага с възможност да ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (повече за обезщетение при ПТП виж ТУК). Сходна е ситуацията и при трудова злополука, причинена в резултат на падане поради непочистени тротоари, като в този случай е възможно да бъде ангажирана отговорността на общината.
Във всеки един случай обаче, за да породи предвидените в закона правни последици, увреждането трябва да бъде признато за трудова злополука по определен в законодателството ред, които представлява поредица от фактически и правни действия, които трябва да бъдат осъществени, за да се установи фактът на злополуката и да бъде тя квалифицирана като трудова.
I. Установяване на неблагоприятните последици
Най-напред, следва да бъдат установени неблагоприятните последици, настъпили в резултат на злополуката по отношение на лице, което е осигурено за риска – “Трудова злополука”. Временната неработоспособност може да се установи от лекуващия лекар, лицата от спешна помощ и други компетентни лица чрез издаването на болничен лист, а трайната – от ТЕЛК чрез експертно решение. Когато злополуката е довела до смърт, смъртта се установява със съобщение за смърт, което се издава от лекаря, констатирал смъртта. Въз основа на това съобщение службата по гражданската регистрация издава акт за смърт.
II. Деклариране на злополуката като трудова
Осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа – предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни от настъпването на увреждането да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) всяка злополука, която може да се квалифицира като трудова. Декларирането се извършва с акт – декларация за трудова злополука, в която се посочва фактът на злополуката и обстоятелствата при настъпването ѝ. Ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в едногодишен срок от настъпване на злополуката да я декларират пред ТП на НОИ отново чрез подаване на Декларация за трудова злополука (виж образец на тази Декларация ТУК). Декларацията се подава до ТП на НОИ, на чиято територия се намира осигурителят.
След декларирането на злополуката ТП на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая задължително извършват разследване на:
- всяка смъртна трудова злополука,
- всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи,
- както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
По отношение на останалите злополуки не е налице задължение за извършване на разследване, а същите се разследват единствено по преценка на ТП на НОИ. ,
Разследването на трудова злополука трябва да установи:
- причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
- вида на уврежданията;
- други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката.
В 14-дневен срок от декларирането длъжностно лице от ТП на НОИ издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Обжалване на разпореждането:
Жалба срещу разпореждането може да бъде подадена пред ръководителя на съответното ТП на НОИ в 14-дневен срок от получаване му. Ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването ѝ.
Посоченото решение на ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Едва след квалифициране на злополуката като трудова може да бъде отговорността на работодателя за изплащане на обезщетение, вкл. по съдебен ред.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект, и не претендира за изчерпателност, поради което авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е действия въз основа на съдържанието й.
При допълнителни въпроси по представената тема може да се свържете с автора на тел: 0877 242 313, чрез Връзка с нас или чрез Фейсбук.
Автор: адв. Виталий Чаушев
Дата: 11.10.2019 г.
Повече статии на адв. Виталий Чаушев:
