Обезщетение при ПТП

Снимка: Carlos Ebert via Flickr Creative Commons

В последните години темата за „войната по пътищата“ е широко обсъждана, а статистиката за жертвите и пострадалите безспорно звучи твърде обезпокоително. При настъпване на пътнотранспортно произшествие (ПТП) е изключително важно пострадалите да са информирани, че разполагат с правото да получат обезщетение за вредите, претърпени от тях в резултат на така настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Кой има право на обезщетение?  

Право на обезщетение имат увредените в резултат на претърпяното произшествие лица, като изрично е изключен виновният за настъпването на ПТП водач, а ако е починал – неговите наследници. Увредено лице може да бъде:

което в резултат на настъпилото произшествие е претърпяло вреди.

Дори лице, което е пътувало в автомобила, управляван от виновния за настъпването на ПТП водач, има право да получи обезщетение за претърпените вреди, като обезщетението може да се претендира включително от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Важно:

При настъпила в резултат на претърпяното пътнотранспортно произшествие смърт наследниците на починалото лице също имат право на обезщетение за претърпените от тях вреди. На 21.06.2018 г. Върховният касационен съд постанови Тълкувателно решение, с което бе прието, че наред с наследниците – съпруг (вкл. живеещи във фактическо съжителство), родители и деца, право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди имат още и братя, сестри, дядовци, баби и внуци,  които обаче са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия в резултат на ПТП и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания. Изключително важно в тези ситуации е да се докаже привързаността, близостта и емоционалната връзка на горепосочените лица – братя, сестри, дядовци, баби и внуци, с починалия в резултат на настъпило ПТП.

Освен това със Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обнародван в брой 101 на Държавен вестник от 07.12.2018 и влязъл в сила на същата дата, бе регламентирано, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката за определяне на размера на имуществените и неимуществените вреди, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на братя, сестри, дядовци, баби и внуци на починалия в резултат на настъпило ПТП се определя в размер до 5000 лв. На тази разпоредба е придадено и обратно действие от 21.06.2018 г. В случай че брат, сестра, дядо, баба или внук на починал при ПТП е предявил искова претенция в периода от 21.06.2018 г. до 07.12.2018 г., то все пак бе прието, че това лице има право да оттегли иска си без съгласие на ответника и не носи отговорност за разноски за прекратената част от иска.

За пълното на изложението следва да се направи уточнението, че всяко от посочените лица има право на самостоятелна претенция за получаване на обезщетение.

За кои причинени от ПТП вреди се дължи обезщетение?  

Всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото пътнотранспортно произшествие, подлежат на обезщетение.

Имуществени вреди:

Имуществените вреди са свързани най-често с разходи за лечение, за рехабилитация, за погребални услуги, за ремонт на автомобила и/или други. Важен практически съвет е да бъдат запазени всички фактури, респ. касови бележки по направените разходи, за да може да бъде доказано настъпването на тези имуществени вреди. Подлежат на обезщетение и разходите, свързани с предявяването на претенция пред Застрахователя, включително съдебни разноски, адвокатски хонорар и други.

Към имуществените вреди освен реално претърпените загуби са включени още и пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Така например, в случай че в резултат на претърпяно ПТП увреденото лице не е в състояние да полага труд, то при наличие на трудово правоотношение това лице би могло да претендира заплащане на разликата между получаваното от него трудовото възнаграждение и реално полученото обезщетение за временна неработоспособност от работодателя и НОИ (т.нар. плащане на болничен). В този случай поради обстоятелството, че обезщетението за временна неработоспособност е в по-малък размер от трудовото възнаграждение, то увреденото лице не е увеличило имуществото си, т.е. претърпяло е вреда в резултат на ПТП.

Неимуществени вреди:

На следващо място, неимуществените вреди също подлежат на обезщетение, като те се изразяват се в болки и страдания, причинени от получените във връзка с настъпилото ПТП травми.

Докато определянето на размера на имуществените вреди не представлява сериозна трудност, то съгласно българското законодателство размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Това създава затруднение на увредените лица да преценят какъв е размерът на дължимото им се обезщетение, поради което често в практиката на пострадалите се предлагат обезщетения, които са в значително по-малък размер от тези, които съдът обичайно присъжда за подобни увреждания. В тази връзка е силно препоръчително увреденото лице да използва помощта на специалист в областта на застрахователното право, за да получи професионална защита на интересите си и да бъде ориентирано за размера дължимото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

ВАЖНО! Така посочените имуществени и неимуществени вреди следва да се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, т.е. следва да са причинени от него, а не от друго произшествие, от хронично заболяване или да са възникнали в резултат на друга причина, различна от пътнотранспортното произшествие, във връзка с което се претендират.

Кои дължи обезщетение?

Виновния за настъпване на ПТП водач

Съгласно българското законодателство всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, поради което обезщетение, на първо място, се дължи от виновния за настъпване на ПТП водач. Всяко увредено лице може да претендира обезщетение от виновния водач, но това в практиката става изключително рядко, тъй като поради липсата на гаранции за платежоспособността на виновния водач е нецелесъобразно и много често неефективно.

Застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач.

Именно поради тази причина увредените лица най-често насочват своите претенции към застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач. Според действащия към 13.11.2018 г. Кодекс за застраховането увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпване на ПТП водач. За да упражни това свое право, най-напред увреденото лице е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Застрахователят се произнася по тази претенция в тримесечен срок, като едва в случай че откаже изплащане на обезщетение или предложи обезщетение в по-малък размер от претендирания от увреденото лице, за последното възниква възможността да сезира с претенцията си компетентния съд.

В България все още няма приета методика за изчисляване на размера на неимуществените вреди и всеки застраховател по свое усмотрение преценява каква сума да изплати. За ориентир при определяне на дължимия размер се използва съдебната практика по дела със сходна или идентична фактическа обстановка. Застрахователите често пъти злоупотребяват и опитват да сключат или сключват споразумения с увредените лица за суми, които са в значително по-малък размер от реално дължимия. В случай че претенцията за заплащане на обезщетение се отправи към компетентния съд, то последният определя размера на неимуществените вреди по справедливост.

„Гаранционен фонд“.

На следващо място, когато виновният за настъпването на ПТП водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ или застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз и/или в случай че пътнотранспортното произшествие е причинено от неизвестен извършител, обезщетение на пострадалите лица се изплаща от „Гаранционен фонд“.

Обезщетение се изплаща от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, в случай че ПТП е причинено от чуждестранно лице със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при чуждестранен застраховател, или в случай на ПТП, настъпило на територията на друга държава, в което има пострадал български гражданин.

Какъв е срокът за предявяване на претенция за заплащане на обезщетение?

Давностният срок, в рамките на който всяко увредено лице има право да предяви претенция, е 5 години, като този срок започва да тече от датата на настъпване на ПТП и не се прекъсва от образуване на наказателно производство срещу виновния водач.

Какво да направим след претърпяно ПТП?

При настъпване на ПТП с пострадали лица, мястото на произшествието се посещава от компетентните органи, които извършват определение следствени действия – оглед, съставяне на фотоалбум, скица и други, като целта е да бъдат събрани всички възможни доказателства, за да бъде установен механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Наред с това компетентните органи изготвят и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който се описват пострадалите лица. Всяко увредено лице в резултат на настъпилото ПТП следва да получи екземпляр от Констативния протокол за ПТП и да се увери, че е записано като пострадало лице в този протокол. В случай че бъде установен пропуск, следва незабавно да бъдат уведомени компетентните органи за допълване на Констативния протокол.

Констативен протокол:

В Констативния протокол за ПТП се описват в най-общ вид и травмите на всяко пострадало лице. В много случаи компетентните органи при съставяне  на протокола, както и лекарите при извършване на преглед се концентрират предимно върху тежките увреждания (фрактури, кръвоизливи и т.н.) и пропускат да опишат наличието на охлузвания по гърдите и корема на пострадалите вследствие на поставен предпазен колан. Този пропуск е съществен и е предпоставка при завеждане на претенция за изплащане на обезщетение, да бъде направено възражение за съпричиняване на вредите поради липса на поставен на предпазен колан, което при уважаването му от съда би довело до значително намаляване на размера на обезщетението. Приема се, че съпричиняване е налице, в случай че увреденото лице със свои неправомерни действия (например – не е поставило предпазен колан) е спомогнало за настъпване на вреда в по-голям размер. Поради това изключително важно е увреденото лице да изисква от компетентните органи при съставяне на Констативния протокол за ПТП с пострадало лице и от лекарите в епикризите да описват всички телесни увреждания, вкл. охлузвания от поставен предпазен колан. Следва да се има предвид, че в практиката такова възражение се прави изключително често от застрахователите.

Медицински и счетоводни документи:

На следващо място, увреденото лице следва да събира всички медицински документи, които му се издават във връзка с извършени прегледи и/или лечение от специалисти по медицина по повод на настъпили в резултат на ПТП травми. Посредством тези медицински документи се доказват настъпилите увреждания. При образуване на съдебно производство обикновено бива извършвана съдебно-медицинска експертиза, като именно въз основа на тези медицински документи вещото лице дава своето заключение относно настъпилите вреди, продължителността на възстановяването, както и относно настъпили и очаквани усложнения, което пък от своя страна до голяма степен определя размера на обезщетението за неимуществени вреди. Освен да съхранява тези документи, силно препоръчително е пострадалото лице да изисква от лекарите, да записват изрично в тях, че оплакванията са във връзка с претърпяното ПТП.

Пострадалото лице следва да събира и всички счетоводни документи (фактури, касови бонове и други) по направени поради ПТП разходи, за да могат да бъдат доказани настъпилите имуществени вреди. Както бе посочено по-горе, тези разходи могат да бъдат свързани с лечение, рехабилитация, ремонт на автомобила, използване на погребални услуги и други.

Как да претендираме заплащане на обезщетение?

В наказателното производство:

В случай на причинена смърт или средна/тежка телесна повреда в резултат на ПТП се образува наказателно производство срещу виновния водач. В рамките на това производство всяко увредено при ПТП лице има възможност да се конституира като пострадал в досъдебната фаза, както и като частен обвинител и/или граждански ищец в съдебната фаза. Съгласно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс в качеството си на граждански ищец увреденото при ПТП лице може да предяви граждански иск в наказателния процес срещу виновния водач. В този случай при уважаване на гражданския иск наред с присъдата за извършеното престъпление съдът осъжда виновният водач и да заплати на увреденото лице обезщетение.

В гражданско производство:

На следващо място, увреденото лице може да реши да не се конституира като граждански ищец в наказателното производство, а в отделно гражданско производство да предяви претенциите си към застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Това в практиката се случва изключително често, тъй като платежоспособността на застрахователните дружества е почти изцяло гарантирана. Дори да вземе такова решение, увреденото лице следва да има предвид, че в наказателното производство се решават изключително важните въпроси за вината на водача, причинил ПТП, както и за механизма на извършеното деяния, а съгласно чл. 300 от Гражданско-процесуалния кодекс влязлата в законна сила присъда на наказателния съд, определение на наказателния съд, с което се одобрява сключено споразумение между прокуратурата и подсъдимия и/или съдебното решение, с което подсъдимият по реда на чл. 78а от Наказателния кодекс се освобождава от наказателна отговорност с налагането на административно наказание имат задължителна сила за гражданския съд при разглеждането на делото за обезщетение относно това, че е настъпило процесното ПТП, както и че виновен за него е подсъдимият. Следователно е силно препоръчителното увреденото лице да подпомага активно прокурора в наказателното производство, вкл. като прави искания, бележки, възражения, задава въпроси по извършваните експертизи, или упражнява други права в защита на своя интерес, въпреки че е решило да предяви претенцията си към застрахователя в отделно производство, различно от наказателното. При това положение впоследствие в отделното гражданско производство увреденото лице ще следва да представи доказателства само за понесените от него вреди.

Пред застрахователя:

Съгласно действащия към настоящия момент Кодекс на застраховането преди да предяви иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, увреденото лице задължително следва да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, по която застрахователят следва да се произнесе в 3 /три/ месечен срок от предявяването ѝ. Към писмената застрахователна претенция се прилагат и доказателства за настъпване на пътнотранспортното произшествие и всички обстоятелства около него, за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и за направените разноски, като застрахователят има право да поиска допълнителни доказателства в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията. В срок от 30 /тридесет/ дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането.

Ако в рамките на 3 /три/ месечния срок застрахователят не изплати застрахователно обезщетение и/или не удовлетвори изцяло претенцията на увреденото лице, то последното има право да се обърне към гражданския съд и да иска заплащане на същото, ведно със законната лихва за забава.

Важно:

При претенции за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП се наблюдават големи амплитуди в размера на изплащаните обезщетения. Това се дължи на обстоятелството, че застрахователите изключително често или изобщо не изплащат обезщетение, или пък изплащат обезщетение в по-нисък размер от реално дължимия и разчитат увреденото лице да не предявя иск за допълване на обезщетението пред гражданския съд. В тази връзка следва да се отбележи, че добър адвокат по застрахователно право познава съдебната практика по дела за застрахователни обезщетения и може да ориентира пострадалия за реалния размер на дължимото му обезщетение, както и да съдейства при доказването на претърпените вреди пред застрахователя, а при необходимост – и пред съда.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект, и не претендира за изчерпателност, поради което авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е действия въз основа на съдържанието й.

При допълнителни въпроси по представената тема може да се свържете с автора на тел: 0877 242 313, чрез Връзка с нас или чрез Фейсбук.     

Автор: адв. Виталий Чаушев

Актуализация на статията: 10.12.2018 г.

Повече статии на адв. Виталий Чаушев: